Его

Poesía

528 0 2

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...

Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...

А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!

То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...

Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

генек (Георги Коновски)

Дибре...

2017-12-02T07:33:58+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Усмихна ме "накриво" - туй наистина е работа на егото! Поздрав, Вал!

2017-12-01T20:19:21+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0