Его

Poesía

525 0 2

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...

Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...

А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!

То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...

Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

генек (Георги Коновски)

Дибре...

2017-12-02T07:33:58+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Усмихна ме "накриво" - туй наистина е работа на егото! Поздрав, Вал!

2017-12-01T20:19:21+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0