valqka (Валентин Василев)
8 515

1 дек. 2017 г., 19:19

Его

Поэзия

530 0 2

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...

Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...

А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!

То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...

Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0