valqka (Валентин Василев)
8 515

1 дек. 2017 г., 19:19

Его

Поэзия

529 0 2

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...

Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...

А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!

То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...

Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0