valqka (Валентин Василев)
8 515

1 дек. 2017 г., 19:19

Его

Поэзия

526 0 2

Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...

Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...

А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!

То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...

Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0