Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...
А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!
То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...
Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...
© Валентин Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
