Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...
А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!
То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...
Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...
© Валентин Василев Всички права запазени