Его
Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът –
той ни среща и разделя
и навива си кълбото
от пътеки опустели...
А ние, самите,
по нашата пътека
защо не продължихме?
Ах, да! Незримото ни его!
То срива другото в човека,
това, което го създава,
и кривваш сам за по-напреко
към края, който не прощава...
Позна ли ме? Добре де,
добре, няма да ти бая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
