Его-та
То бива его-та, то бива,
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума,
която заслепява...
Дела не се изтриват с гума-
те винаги остават...
Его-тата големеят
и цапат светлината,
за името си те живеят
напук на красотата.
Следи от его-та ли? Няма!
Те временно живеят.
Могат да направят рана,
те само се гордеят...
Но питам се сега накрая,
разбит от притеснения,
Фалшивост как да я изтрая?
Дайте разяснения....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
