Его-та
То бива его-та, то бива,
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума,
която заслепява...
Дела не се изтриват с гума-
те винаги остават...
Его-тата големеят
и цапат светлината,
за името си те живеят
напук на красотата.
Следи от его-та ли? Няма!
Те временно живеят.
Могат да направят рана,
те само се гордеят...
Но питам се сега накрая,
разбит от притеснения,
Фалшивост как да я изтрая?
Дайте разяснения....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
