4 jun 2024, 12:37

Егоист

509 0 0

Аз избягах - ти остана

да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.

 

Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.

 

И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.

 

Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам

 

Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.

 

И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...