4 июн. 2024 г., 12:37

Егоист

518 0 0

Аз избягах - ти остана

да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.

 

Радостен бях, тупкаше сърцето
и кръвта ми топла в мен течеше.
Капчица не падна на полето,
а картечът нея сал ламтеше.

 

И опипах аз с ръцете свои
там намясто всичките си части,
и въздъхнах искрено спокоен
към съдбата твоя безпристрастен.

 

Жив съм, невредим съм, егоизъм
бе обхванал цялата ми същност.
Че обичам себе си с цинизъм
и назад към теб не се обръщам

 

Ти другар ми бе, но те раниха -
имах избор - себе си избрах.
От откос картечен не прикрих те
и куршумите с тело не спрях.

 

И сега пред мен се шири пътя,
а от теб са пушечни меса
Свойта кръв за идеали смътни
няма аз да жертвам на беса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...