Обичаш ме единствено, когато бягам
и маската на безразличието слагам.
Обичаш ме, едва когато съм щастлива,
сърцето ти от тази мисъл май се свива!!!
Обичаш да ме мъчиш - пред теб да коленича
и без сили молеща да ти се вричам.
И в момент на тиха нежност насъбрана
да разбера, че отново била съм неразбрана...
© Лили Стоянова Todos los derechos reservados