5 may 2011, 21:31

Ех, ако можех да кресна...

761 0 0

Ех, ако можех да кресна...

Изпей ми нещо за есен, в тази надвиснала вечер!
Изпей ми нещо за среща, за думите неизречени...
Дърпа струни дъждът, а аз със себе си споря...
Не мога да живея без теб... и с Песента да се боря...

Да имах твойте ръце... да си скрия лицето...
Да имах твойте коси... Да ми галят сърцето...
Пролетна, мътна вода всичко скъпо измива...
Жестока небесна ръка с дъжд и град ни затрива...

В дългото есенно тихо, огънят ще ни сгрее...
Моите влюбени стихове чакат да им запееш...
Остана ми само едно - изпей ми есенна песен!
Ех, ако можех... Ако... Ех, ако можех да кресна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...