8 dic 2014, 17:30

Ех, Българийо - 4

  Poesía
555 0 2

Да си спомним за Ленън.
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов?
Знаеме Окуджава.
Паметта ни руши се
като тази държава.
Колко бързо изчезва
споменът, паметта...
Възпитаваме грешно
вече свойте деца.
Любовта - валентинка.
Свободата - Висоцки.
Мила родна картинка,
а в душата ми боцка.
Ех, Българийо мила,
кой за Тебе живя?
Кой за Теб се раздаде?
Кой за Тебе умря?
Хапят тези въпроси,
като зла змия.
Всеки кръста си носи.
Да живей паметта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....