8 dic 2014, 17:30

Ех, Българийо - 4

  Poesía
560 0 2

Да си спомним за Ленън.
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов?
Знаеме Окуджава.
Паметта ни руши се
като тази държава.
Колко бързо изчезва
споменът, паметта...
Възпитаваме грешно
вече свойте деца.
Любовта - валентинка.
Свободата - Висоцки.
Мила родна картинка,
а в душата ми боцка.
Ех, Българийо мила,
кой за Тебе живя?
Кой за Теб се раздаде?
Кой за Тебе умря?
Хапят тези въпроси,
като зла змия.
Всеки кръста си носи.
Да живей паметта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...