8.12.2014 г., 17:30

Ех, Българийо - 4

553 0 2

Да си спомним за Ленън.
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов?
Знаеме Окуджава.
Паметта ни руши се
като тази държава.
Колко бързо изчезва
споменът, паметта...
Възпитаваме грешно
вече свойте деца.
Любовта - валентинка.
Свободата - Висоцки.
Мила родна картинка,
а в душата ми боцка.
Ех, Българийо мила,
кой за Тебе живя?
Кой за Теб се раздаде?
Кой за Тебе умря?
Хапят тези въпроси,
като зла змия.
Всеки кръста си носи.
Да живей паметта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...