9 abr 2024, 6:22

Ех, да можех 

  Poesía
565 5 13

ЕХ, ДА МОЖЕХ

 

Защо не мога като вятъра 

посоката да следвам винаги,

назад да се не  връщам,

загърбила било̀ и минало.

 

Защо не мога като птиците

да предусещам бурите

и да снишавам до земята

полета, за да опазя си крилата.

 

Защо не мога като слънцето

с усмивка винаги да грея,

дори и след градушка и порой

с дъга небето да засмея.

 

Но мога да обичам и да мразя

и зная колко струва добротата:

две шепи съпричастие,

на китка цвете аромата.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иржи (Ирина Филипова) - аз така си почивам 🙃
  • Ето и това ще прибавя към моженетата ти, Пепи- да обичаш и мразиш! А имаш и още желания! Ми, кога ще почиваш?/ Това за майтап/ Хареса ми стиха ти.
  • Дейна, Петьофи - 🌻
    Благодаря!
  • Много хубаво!
  • И си се маскирала като цветенце...но те открих.
    Иии, ми хареса ''...на две китки аромата ''
  • Поздрав, Марко! 🙂 Благодаря!
  • Хубаво е !
    Поздрави, Паленка !
  • Благодаря ви, Валя! И "любими" ❤️ ❤️ ❤️ ❤️ ❤️
  • Прекрасно е!
  • Гюлсер - благодаря!
  • Две шепи съпричастие струва добротата. За да сме съпричастни, трябва да изживеем болката или радостта на другия. Всичко ще сме свързани в единна цялост в небесната държава, но тук воюваме помежду си. Харесах, размислящо!
  • Стойчо - благодаря!
    Винаги си припомням за Дедал и Икар 🪂
    ...а китката цвете е от Вазов 😇
  • Можеш, можеш!Още можеш,щом търсиш красотата в добротата!
Propuestas
: ??:??