ЕХ, ДА МОЖЕХ
Защо не мога като вятъра
посоката да следвам винаги,
назад да се не връщам,
загърбила било̀ и минало.
Защо не мога като птиците
да предусещам бурите
и да снишавам до земята
полета, за да опазя си крилата.
Защо не мога като слънцето
с усмивка винаги да грея,
дори и след градушка и порой
с дъга небето да засмея.
Но мога да обичам и да мразя
и зная колко струва добротата:
две шепи съпричастие,
на китка цвете аромата.
© П Антонова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
