Ех, да можех
ЕХ, ДА МОЖЕХ
Защо не мога като вятъра
посоката да следвам винаги,
назад да се не връщам,
загърбила било̀ и минало.
Защо не мога като птиците
да предусещам бурите
и да снишавам до земята
полета, за да опазя си крилата.
Защо не мога като слънцето
с усмивка винаги да грея,
дори и след градушка и порой
с дъга небето да засмея.
Но мога да обичам и да мразя
и зная колко струва добротата:
две шепи съпричастие,
на китка цвете аромата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
