15 dic 2007, 15:33

Ех, живота

  Poesía
1K 0 30

Дете съм

и възрастен.

Жена съм

и момиче малко и невинно,

същевременно.

На пътека съм

в безпътица.

Абсурди и парадокси

пълнят ми деня.

Не съжалявам за нищо

и не мълча.

А звук не обелвам на глас.

И мисля си за толкова неща.

Бъркала съм

и съм помагала.

Грешки се правят,

също и добрини.

Само нека не забравяме

да отдаваме любов

и да правим хората щастливи...

Такъв е, мили хора, живота.

Някой иска ли да каже, че не е така?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...