Дете съм
и възрастен.
Жена съм
и момиче малко и невинно,
същевременно.
На пътека съм
в безпътица.
Абсурди и парадокси
пълнят ми деня.
Не съжалявам за нищо
и не мълча.
А звук не обелвам на глас.
И мисля си за толкова неща.
Бъркала съм
и съм помагала.
Грешки се правят,
също и добрини.
Само нека не забравяме
да отдаваме любов
и да правим хората щастливи...
Такъв е, мили хора, живота.
Някой иска ли да каже, че не е така?
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
