15.12.2007 г., 15:33 ч.

Ех, живота 

  Поезия
807 0 30

Дете съм

и възрастен.

Жена съм

и момиче малко и невинно,

същевременно.

На пътека съм

в безпътица.

Абсурди и парадокси

пълнят ми деня.

Не съжалявам за нищо

и не мълча.

А звук не обелвам на глас.

И мисля си за толкова неща.

Бъркала съм

и съм помагала.

Грешки се правят,

също и добрини.

Само нека не забравяме

да отдаваме любов

и да правим хората щастливи...

Такъв е, мили хора, живота.

Някой иска ли да каже, че не е така?

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??