Ех, живота
Дете съм
и възрастен.
Жена съм
и момиче малко и невинно,
същевременно.
На пътека съм
в безпътица.
Абсурди и парадокси
пълнят ми деня.
Не съжалявам за нищо
и не мълча.
А звук не обелвам на глас.
И мисля си за толкова неща.
Бъркала съм
и съм помагала.
Грешки се правят,
също и добрини.
Само нека не забравяме
да отдаваме любов
и да правим хората щастливи...
Такъв е, мили хора, живота.
Някой иска ли да каже, че не е така?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
