Ех, приятелко, за тебе този път реших

да драсна по някой друг стих.

Мисля си... Чудя се, не е ли време

от нас на света поне малко да дадеме.

От безсмисления живот се уморих,

с миналото си се разделих.

И така ми е добре сега на мене

и за никого вече няма да ми дреме.

Естествено съм обичлив човек,

но няма да съм пионка цял век -

искам аз да съм играча

и да няма правила -

единственото правило е да не плача.

И ти си с мен в тая ролетка,

стига вече сме били марионетки.

Преживяхме с тебе усмивки - чисти и искрени,

изпитахме и чувства необмислени.

Разбрахме много хора на света,

но никой нас не ни разбра.

Сега сме от всякога най-замислени

и желаем да бъдем от греховете си изчистени.

Но щом ще сме дяволи - нека бъдем докрай -

да изберем ада пред фалшивия рай.

Ех, приятелко, много изживяхме

и на грешките на хората се смяхме

и ще продължаваме да им се смеем -

озлобени сме и не можем да го преодолеем.

Променихме се много за изминалото време,

променихме се, ама не ни и дреме.

Сега ще живеем на пълни обороти

и планове за нещо никога вече няма да изработим.

Ще греем с усмивки, ще вършим неща,

които никой друг не е правил по света.

Ние можем и знаем как

да направим от всеки човек глупак.

И преди сме вършили куп лудории -

срама от лицата си отдавна сме затрили.

Ще запазим единствено своето сърце,

до което някой много трудно ще се добере,

защото някой бил е вече там

и е предизвикал голям ураган

от чувства и мисли, и болка голяма,

но това няма да се повтори, няма.

Ще живеем за днес, сякаш няма утре.

Ще живеем  с празнота в сърцата си отвътре.

Но това никога няма да си проличи,

ни една сълза няма да проблесне в нашите очи.

Ех, приятелко, какво ни чакало!

А ние сме забили глави в нашето минало...

Сега ще погледнем напред и всичко ще бъде наред -

ти ще бъдеш до мен и аз ще бъда до теб.

(13-14. 05. 2006г.)