8 oct 2014, 12:34  

Ех, Реката 

  Poesía » Del paisaje
470 0 1

                                        Eх, Реката

                                 /реминисценция/

 

Пеликани се спускат в реката

и пълнят своята гуша.

В пояса някой обира уплашен

последната круша.

В дъждовно очакване тръпне

крайбрежна върба.

Ала вяра има една…

 

 

Припев:

Eх Реката, eх Реката

с мен остава…

Тя навярно, е която ме спасява.

 

 

Пред полет далечен събира се

щъркеловото ято.

Свири в тръстиките песен прощална

умореното лято.

Гларус самотен, яхва сиротен

последна вълна.

Но любов остава една…

 

Припев:

Eх Реката, eх Реката

с мен остава …

Тя навярно, е която ме спасява.

 

                                                                           Михаил Жеков

© Майк Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??