8.10.2014 г., 12:34  

Ех, Реката

923 0 1

                                        Eх, Реката

                                 /реминисценция/

 

Пеликани се спускат в реката

и пълнят своята гуша.

В пояса някой обира уплашен

последната круша.

В дъждовно очакване тръпне

крайбрежна върба.

Ала вяра има една…

 

 

Припев:

Eх Реката, eх Реката

с мен остава…

Тя навярно, е която ме спасява.

 

 

Пред полет далечен събира се

щъркеловото ято.

Свири в тръстиките песен прощална

умореното лято.

Гларус самотен, яхва сиротен

последна вълна.

Но любов остава една…

 

Припев:

Eх Реката, eх Реката

с мен остава …

Тя навярно, е която ме спасява.

 

                                                                           Михаил Жеков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...