Eх, Реката

                                 /реминисценция/

Пеликани се спускат в реката

и пълнят своята гуша.

В пояса някой обира уплашен

последната круша.

В дъждовно очакване тръпне

крайбрежна върба.

Ала вяра има една…

Припев:

Eх Реката, eх Реката

с мен остава…

Тя навярно, е която ме спасява.

Пред полет далечен събира се

щъркеловото ято.

Свири в тръстиките песен прощална

умореното лято.

Гларус самотен, яхва сиротен

последна вълна.

Но любов остава една…

Припев:

Eх Реката, eх Реката

с мен остава …

Тя навярно, е която ме спасява.

                                                                           Михаил Жеков