18 may 2023, 15:36

Ех, този май!

  Poesía » Otra
1.3K 2 5

Ех, този май, не се ли изваля?

Все плаче и не иска да се спира.

От мъка ли, че в грешната Земя

човеците все повече умират.

 

От страсти и мечти на някой луд.

И друг насреща му. И става страшно.

Или за някакъв световен студ

от стари грехове за Бога ясни.

 

Но плаче май. За нашите души.

И слънцето зад облаците плаче.

Планетата полека се руши.

Човешкият живот какво ли значи?!

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, ако само можеше дъждът
    със капките си да отмива греховете.
    Би бил по -светъл и добър светът.

    Аплодисменти и от мен!
  • Много силен стих, Аделаида. Поздравление!

    "Но плаче май. За нашите души.
    И слънцето зад облаците плаче.
    Планетата полека се руши.
    Човешкият живот какво ли значи?!"

    Разтърсващ финал!
  • Времето като че ли отразява студа в душите на повечето от нас, както в личен план, така и в обществен. Както пролетта болезнено си проправя път, така и спокойствието в душите ни от кризите и раните в обществото болят, и не идват така очакваните мир и спокойствие
  • Чудесен стих!
  • Много е добро! Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...