18 мая 2023 г., 15:36

Ех, този май!

1.3K 2 5

Ех, този май, не се ли изваля?

Все плаче и не иска да се спира.

От мъка ли, че в грешната Земя

човеците все повече умират.

 

От страсти и мечти на някой луд.

И друг насреща му. И става страшно.

Или за някакъв световен студ

от стари грехове за Бога ясни.

 

Но плаче май. За нашите души.

И слънцето зад облаците плаче.

Планетата полека се руши.

Човешкият живот какво ли значи?!

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, ако само можеше дъждът
    със капките си да отмива греховете.
    Би бил по -светъл и добър светът.

    Аплодисменти и от мен!
  • Много силен стих, Аделаида. Поздравление!

    "Но плаче май. За нашите души.
    И слънцето зад облаците плаче.
    Планетата полека се руши.
    Човешкият живот какво ли значи?!"

    Разтърсващ финал!
  • Времето като че ли отразява студа в душите на повечето от нас, както в личен план, така и в обществен. Както пролетта болезнено си проправя път, така и спокойствието в душите ни от кризите и раните в обществото болят, и не идват така очакваните мир и спокойствие
  • Чудесен стих!
  • Много е добро! Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...