18.05.2023 г., 15:36

Ех, този май!

1.3K 2 5

Ех, този май, не се ли изваля?

Все плаче и не иска да се спира.

От мъка ли, че в грешната Земя

човеците все повече умират.

 

От страсти и мечти на някой луд.

И друг насреща му. И става страшно.

Или за някакъв световен студ

от стари грехове за Бога ясни.

 

Но плаче май. За нашите души.

И слънцето зад облаците плаче.

Планетата полека се руши.

Човешкият живот какво ли значи?!

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, ако само можеше дъждът
    със капките си да отмива греховете.
    Би бил по -светъл и добър светът.

    Аплодисменти и от мен!
  • Много силен стих, Аделаида. Поздравление!

    "Но плаче май. За нашите души.
    И слънцето зад облаците плаче.
    Планетата полека се руши.
    Човешкият живот какво ли значи?!"

    Разтърсващ финал!
  • Времето като че ли отразява студа в душите на повечето от нас, както в личен план, така и в обществен. Както пролетта болезнено си проправя път, така и спокойствието в душите ни от кризите и раните в обществото болят, и не идват така очакваните мир и спокойствие
  • Чудесен стих!
  • Много е добро! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...