18.05.2023 г., 15:36 ч.
Ех, този май!
Ех, този май, не се ли изваля?
Все плаче и не иска да се спира.
От мъка ли, че в грешната Земя
човеците все повече умират.
От страсти и мечти на някой луд.
И друг насреща му. И става страшно.
Или за някакъв световен студ
от стари грехове за Бога ясни.
Но плаче май. За нашите души.
И слънцето зад облаците плаче.
Планетата полека се руши.
Човешкият живот какво ли значи?!
Аделина Колева
© Аделина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много силен стих, Аделаида. Поздравление!
"Но плаче май. За нашите души.
И слънцето зад облаците плаче.
Планетата полека се руши.
Човешкият живот какво ли значи?!"
Разтърсващ финал! -
Времето като че ли отразява студа в душите на повечето от нас, както в личен план, така и в обществен. Както пролетта болезнено си проправя път, така и спокойствието в душите ни от кризите и раните в обществото болят, и не идват така очакваните мир и спокойствие
-
Чудесен стих!
-
Много е добро! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
със капките си да отмива греховете.
Би бил по -светъл и добър светът.
Аплодисменти и от мен!