18.05.2023 г., 15:36

Ех, този май!

1.3K 2 5

Ех, този май, не се ли изваля?

Все плаче и не иска да се спира.

От мъка ли, че в грешната Земя

човеците все повече умират.

 

От страсти и мечти на някой луд.

И друг насреща му. И става страшно.

Или за някакъв световен студ

от стари грехове за Бога ясни.

 

Но плаче май. За нашите души.

И слънцето зад облаците плаче.

Планетата полека се руши.

Човешкият живот какво ли значи?!

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, ако само можеше дъждът
    със капките си да отмива греховете.
    Би бил по -светъл и добър светът.

    Аплодисменти и от мен!
  • Много силен стих, Аделаида. Поздравление!

    "Но плаче май. За нашите души.
    И слънцето зад облаците плаче.
    Планетата полека се руши.
    Човешкият живот какво ли значи?!"

    Разтърсващ финал!
  • Времето като че ли отразява студа в душите на повечето от нас, както в личен план, така и в обществен. Както пролетта болезнено си проправя път, така и спокойствието в душите ни от кризите и раните в обществото болят, и не идват така очакваните мир и спокойствие
  • Чудесен стих!
  • Много е добро! Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...