17 ago 2022, 9:56

Ех, Витоша – омая, благост, дар

  Poesía
428 1 4

Под твоето небе се раждат песни,

любови се завихрят и мечти.

Жужат пчели над цветовете пресни,

погалени от майските лъчи.

 

Ти, прелести си скрила чудновати –

загадките под каменни реки,

сред сенките на смърчови палати

и в тучните поляни и треви.

 

Пътеките ти, сякаш броеници

обгръщат ширно твоята снага.

Просмукана от звуците на птици,

унесени безспирно във игра.

 

Омайваш с красоти, лекуваш с волност,

изпълваш умове с покой и блян.

Даряваш прелестите си покорно

и щедро – не изпитваш капка свян.

 

Затуй те моля с цялата си нежност –

с обятията си да ме дариш!

Че в моята душа гори копнежност

и с благост искам да ме упоиш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...