17 ago 2022, 9:56

Ех, Витоша – омая, благост, дар 

  Poesía
248 1 4

Под твоето небе се раждат песни,

любови се завихрят и мечти.

Жужат пчели над цветовете пресни,

погалени от майските лъчи.

 

Ти, прелести си скрила чудновати –

загадките под каменни реки,

сред сенките на смърчови палати

и в тучните поляни и треви.

 

Пътеките ти, сякаш броеници

обгръщат ширно твоята снага.

Просмукана от звуците на птици,

унесени безспирно във игра.

 

Омайваш с красоти, лекуваш с волност,

изпълваш умове с покой и блян.

Даряваш прелестите си покорно

и щедро – не изпитваш капка свян.

 

Затуй те моля с цялата си нежност –

с обятията си да ме дариш!

Че в моята душа гори копнежност

и с благост искам да ме упоиш!

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??