Ех, Витоша – омая, благост, дар
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати –
загадките под каменни реки,
сред сенките на смърчови палати
и в тучните поляни и треви.
Пътеките ти, сякаш броеници
обгръщат ширно твоята снага.
Просмукана от звуците на птици,
унесени безспирно във игра.
Омайваш с красоти, лекуваш с волност,
изпълваш умове с покой и блян.
Даряваш прелестите си покорно
и щедро – не изпитваш капка свян.
Затуй те моля с цялата си нежност –
с обятията си да ме дариш!
Че в моята душа гори копнежност
и с благост искам да ме упоиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
