dansyto (Данаил Таков)
804 3686
17.08.2022 г., 9:56 ч.

Ех, Витоша – омая, благост, дар 

  Поезия
188 1 4

Под твоето небе се раждат песни,

любови се завихрят и мечти.

Жужат пчели над цветовете пресни,

погалени от майските лъчи.

 

Ти, прелести си скрила чудновати –

загадките под каменни реки,

сред сенките на смърчови палати

и в тучните поляни и треви.

 

Пътеките ти, сякаш броеници

обгръщат ширно твоята снага.

Просмукана от звуците на птици,

унесени безспирно във игра.

 

Омайваш с красоти, лекуваш с волност,

изпълваш умове с покой и блян.

Даряваш прелестите си покорно

и щедро – не изпитваш капка свян.

 

Затуй те моля с цялата си нежност –

с обятията си да ме дариш!

Че в моята душа гори копнежност

и с благост искам да ме упоиш!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??