Само ден от мен ще си далече,
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи
тежат на моите клепачи,
в мимолетната си самота,
сърцето ми за тебе плаче...
Ще седя на стола, ще будувам -
без теб едва ли ще заспя,
с отворени очи ще те сънувам,
ще чувам топлия ти глас, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse