Ехо
731
0
1
Само ден от мен ще си далече,
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи
тежат на моите клепачи,
в мимолетната си самота,
сърцето ми за тебе плаче...
Ще седя на стола, ще будувам -
без теб едва ли ще заспя,
с отворени очи ще те сънувам,
ще чувам топлия ти глас,
нежно думите ти ще ме галят,
а утре - ще чувам ехото им аз,
до залеза, когато ще се върнеш...
D. Patton
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дейзи Патън Todos los derechos reservados
