Dec 7, 2010, 10:34 AM

Ехо

Poetry » Love

727 0 1

Само ден от мен ще си далече,
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи
тежат на моите клепачи,
в мимолетната си самота,
сърцето ми за тебе плаче...
Ще седя на стола, ще будувам -
без теб едва ли ще заспя,
с отворени очи ще те сънувам,
ще чувам топлия ти глас,
нежно думите ти ще ме галят,
а утре - ще чувам ехото им аз,
до залеза, когато ще се върнеш...

D. Patton

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

liliv (Лилия Велчева)

Нежно, чувствено откровение!
Поздрав, за теб и за "топлия глас"...
Сърдечно!

2011-03-05T16:06:22+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0