Dec 7, 2010, 10:34 AM

Ехо 

  Poetry » Love
567 0 1

Само ден от мен ще си далече,
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи
тежат на моите клепачи,
в мимолетната си самота,
сърцето ми за тебе плаче...
Ще седя на стола, ще будувам -
без теб едва ли ще заспя,
с отворени очи ще те сънувам,
ще чувам  топлия ти глас,
нежно думите ти ще ме галят,
а утре - ще чувам ехото им аз,
до залеза, когато ще се върнеш...

 

D. Patton

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нежно, чувствено откровение!
    Поздрав, за теб и за "топлия глас"...
    Сърдечно!



Random works
: ??:??