Ехо на страха

2 dic 2010, 23:45

Poesía » De amor

474 0 0

Гласът на сърцето ми замира,
с усмивка говорело до вчера.
Под ръцете ми твоят ритъм спира,
за мен единствено задъхан и верен.

А кънти в тебе ехото на страха,
до скоро бил единствено пълнеж.
Събудено, разпиляно от прахта,
превърнало листите на календара в палеж.

Разлистени с пламенна жарава,
оцелели единствено в съня.
Сега попиват те в забрава...
Остави ги! Не им давай живина!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ехо на страха

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas