Ехо на страха

Dec 2, 2010, 11:45 PM

Poetry » Love

472 0 0

Гласът на сърцето ми замира,
с усмивка говорело до вчера.
Под ръцете ми твоят ритъм спира,
за мен единствено задъхан и верен.

А кънти в тебе ехото на страха,
до скоро бил единствено пълнеж.
Събудено, разпиляно от прахта,
превърнало листите на календара в палеж.

Разлистени с пламенна жарава,
оцелели единствено в съня.
Сега попиват те в забрава...
Остави ги! Не им давай живина!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ехо на страха

Свързани произведения

Comments

Random works