Ехо на страха

2.12.2010 г., 23:45 ч.

Поезия » Любовна

473 0 0

Гласът на сърцето ми замира,
с усмивка говорело до вчера.
Под ръцете ми твоят ритъм спира,
за мен единствено задъхан и верен.

А кънти в тебе ехото на страха,
до скоро бил единствено пълнеж.
Събудено, разпиляно от прахта,
превърнало листите на календара в палеж.

Разлистени с пламенна жарава,
оцелели единствено в съня.
Сега попиват те в забрава...
Остави ги! Не им давай живина!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ехо на страха

Свързани произведения

Коментари

Предложения