25 mar 2015, 22:08

Ехо от земята 

  Poesía » Otra
325 0 7
Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътят ми къс или дълъг,
кодиран е вътре във мен.
С горчив или с сладкия залък
изпращам аз земния ден.
А моята стъпка е тътен
по тази земя - барабан,
и носен от вятър попътен
достигам до божи таван. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??