25 мар. 2015 г., 22:08
Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътят ми къс или дълъг,
кодиран е вътре във мен.
С горчив или с сладкия залък
изпращам аз земния ден.
А моята стъпка е тътен
по тази земя - барабан,
и носен от вятър попътен
достигам до божи таван. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация