Ехо от земята
Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътят ми къс или дълъг,
кодиран е вътре във мен.
С горчив или с сладкия залък
изпращам аз земния ден.
А моята стъпка е тътен
по тази земя - барабан,
и носен от вятър попътен
достигам до божи таван.
Потъвам в вселенски пространства
кат ехо от земния свят
и сливам се с нейните тайнства
във корен, във пъпка и в цвят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
