25.03.2015 г., 22:08 ч.
Ехо от земята
Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътят ми къс или дълъг,
кодиран е вътре във мен.
С горчив или с сладкия залък
изпращам аз земния ден.
А моята стъпка е тътен
по тази земя - барабан,
и носен от вятър попътен
достигам до божи таван.
Потъвам в вселенски пространства
кат ехо от земния свят
и сливам се с нейните тайнства
във корен, във пъпка и в цвят.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно!
-
Апокалиптично и същевременно нежно звучиш тук, Никола! Харесах!
Усмихнат слънчев ден, изпълнен с ведро настроение, ти желая! -
Харесва ми твоя стил - поздрав!
-
Да се слееш с тайнствата на вселената е друг вид щастие. Може би...
-
Залъкът отреден преглъщам и се връщам "във корен,във пъпка и в цвят"
Харесах! -
Много интересна творба, в която има много философия и истина.
Една много изискана творба, за която те поздравявам с дълбока почит!
Спокойна вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав от мен и хубав пролетен ден!!