Ехо от земята

Mar 25, 2015, 10:08 PM

Poetry » Other

326 0 7

Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътят ми къс или дълъг,
кодиран е вътре във мен.
С горчив или с сладкия залък
изпращам аз земния ден.
А моята стъпка е тътен
по тази земя - барабан,
и носен от вятър попътен
достигам до божи таван. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ехо от земята

Want to read more?

Random works