Ехо, с мойто име

Poesía

723 2 13

Разпилей ме, като вишнев цвят,

разлудуван след нестихващ вятър.

Нека всеки цветен листопад,

бъде взрив, мечта насред полята!

Та земята жадно да цъфти,

със цвета на вишневи градини.

А с душата дълго да лети,

ехото от пролет с мойто име!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dansyto (Данаил Таков)

Честита и на теб, Ели! Да сме здрави, щастливи, вдъхновени и обичащи! Поздрави

2019-04-23T21:53:17+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Пролетно да ти е, Дани! Честита Цветница с цвят на вишневи градини!

2019-04-21T22:35:54+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Благодарско - пролетно е! Поздрави!

2019-04-20T15:54:27+03:00
marco777 (Марко)

Красиво !

2019-04-19T18:21:43+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Рени, Васи, Ангелче, Мариана, Райна, Роси, Меги, Наде, Гавраил, Еси! Завладя ме Пролетта- изцяло! Поздрави!

2019-04-19T13:19:41+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0