Ехото е спомен за любов
Звънко ехо тича по кръвта ми,
вените ми пори на вълни.
Спира се, усмихва устните ми,
после във очите ми блести.
Ехо е, почти е спомен,
но пожари пали в моите гърди.
Миг да се поспра... и припламва
по нозете ми да тръгна призори.
Как звъни в деня ми, ненаситно,
как ме гали с пролетни трели,
ехото на миг вълшебен
вплита се във сънищата ми.
Нежен дъх, целувка страстна.
Ехото е спомен за любов.
Искам пак наяве да я имам
в дланите ми да трепти.
После нека се превръща в ехо,
нека си отиде призори...
Аз ще съм мелодия от стъпки,
а вятърът на сън ще ме шепти.
вените ми пори на вълни.
Спира се, усмихва устните ми,
после във очите ми блести.
Ехо е, почти е спомен,
но пожари пали в моите гърди.
Миг да се поспра... и припламва
по нозете ми да тръгна призори.
Как звъни в деня ми, ненаситно,
как ме гали с пролетни трели,
ехото на миг вълшебен
вплита се във сънищата ми.
Нежен дъх, целувка страстна.
Ехото е спомен за любов.
Искам пак наяве да я имам
в дланите ми да трепти.
После нека се превръща в ехо,
нека си отиде призори...
Аз ще съм мелодия от стъпки,
а вятърът на сън ще ме шепти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
