Звънко ехо тича по кръвта ми,
вените ми пори на вълни.
Спира се, усмихва устните ми,
после във очите ми блести.
Ехо е, почти е спомен,
но пожари пали в моите гърди.
Миг да се поспра... и припламва
по нозете ми да тръгна призори.
Как звъни в деня ми, ненаситно,
как ме гали с пролетни трели,
ехото на миг вълшебен
вплита се във сънищата ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация