28 нояб. 2007 г., 17:49

Ехото е спомен за любов 

  Поэзия » Любовная
925 0 28
Звънко ехо тича по кръвта ми,
вените ми пори на вълни.
Спира се, усмихва устните ми,
после във очите ми блести.
Ехо е, почти е спомен,
но пожари пали в моите гърди.
Миг да се поспра... и припламва
по нозете ми да тръгна призори.
Как звъни в деня ми, ненаситно,
как ме гали с пролетни трели,
ехото на миг вълшебен
вплита се във сънищата ми.
Нежен дъх, целувка страстна.
Ехото е спомен за любов.
Искам пак наяве да я имам
в дланите ми да трепти.
После нека се превръща в ехо,
нека си отиде призори...
Аз ще съм мелодия от стъпки,
а вятърът на сън ще ме шепти.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??