5 ene 2011, 20:36

Ежедневие

690 0 2

Отвикнахме да спиме заедно.

Леглото даже отесня ни.

И сякаш взети са назаем

и ласките ни, и страстта ни.

 

Престанахме да се прегръщаме.

Не се поглеждаме в очите.

Желанията си преглъщаме.

Копнежите си пазим скрити.

 

Случайна думичка изпускаме,

тя светофар червен ни светва

и моли се да не пропускаме

единствената наша клетва.

 

Внезапен жест ни сгрява тихичко

и ни напомня мълчаливо,

че въпреки... напук на всичко

останала е Обич жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...