5 ene 2011, 20:36

Ежедневие

693 0 2

Отвикнахме да спиме заедно.

Леглото даже отесня ни.

И сякаш взети са назаем

и ласките ни, и страстта ни.

 

Престанахме да се прегръщаме.

Не се поглеждаме в очите.

Желанията си преглъщаме.

Копнежите си пазим скрити.

 

Случайна думичка изпускаме,

тя светофар червен ни светва

и моли се да не пропускаме

единствената наша клетва.

 

Внезапен жест ни сгрява тихичко

и ни напомня мълчаливо,

че въпреки... напук на всичко

останала е Обич жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....