Ежедневие
Отвикнахме да спиме заедно.
Леглото даже отесня ни.
И сякаш взети са назаем
и ласките ни, и страстта ни.
Престанахме да се прегръщаме.
Не се поглеждаме в очите.
Желанията си преглъщаме.
Копнежите си пазим скрити.
Случайна думичка изпускаме,
тя светофар червен ни светва
и моли се да не пропускаме
единствената наша клетва.
Внезапен жест ни сгрява тихичко
и ни напомня мълчаливо,
че въпреки... напук на всичко
останала е Обич жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
