5 янв. 2011 г., 20:36

Ежедневие

691 0 2

Отвикнахме да спиме заедно.

Леглото даже отесня ни.

И сякаш взети са назаем

и ласките ни, и страстта ни.

 

Престанахме да се прегръщаме.

Не се поглеждаме в очите.

Желанията си преглъщаме.

Копнежите си пазим скрити.

 

Случайна думичка изпускаме,

тя светофар червен ни светва

и моли се да не пропускаме

единствената наша клетва.

 

Внезапен жест ни сгрява тихичко

и ни напомня мълчаливо,

че въпреки... напук на всичко

останала е Обич жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...