5 янв. 2011 г., 20:36

Ежедневие

695 0 2

Отвикнахме да спиме заедно.

Леглото даже отесня ни.

И сякаш взети са назаем

и ласките ни, и страстта ни.

 

Престанахме да се прегръщаме.

Не се поглеждаме в очите.

Желанията си преглъщаме.

Копнежите си пазим скрити.

 

Случайна думичка изпускаме,

тя светофар червен ни светва

и моли се да не пропускаме

единствената наша клетва.

 

Внезапен жест ни сгрява тихичко

и ни напомня мълчаливо,

че въпреки... напук на всичко

останала е Обич жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...