Jan 5, 2011, 8:36 PM

Ежедневие

  Poetry » Love
688 0 2

Отвикнахме да спиме заедно.

Леглото даже отесня ни.

И сякаш взети са назаем

и ласките ни, и страстта ни.

 

Престанахме да се прегръщаме.

Не се поглеждаме в очите.

Желанията си преглъщаме.

Копнежите си пазим скрити.

 

Случайна думичка изпускаме,

тя светофар червен ни светва

и моли се да не пропускаме

единствената наша клетва.

 

Внезапен жест ни сгрява тихичко

и ни напомня мълчаливо,

че въпреки... напук на всичко

останала е Обич жива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...