30 nov 2024, 19:48

Ежедневие

377 0 0

Започвам деня си с теб,

обикалящ дебрите на моето съзнание.

След това се материализираш и сякаш си пред мен,

а под ръката ти едвам стърчи едно признание.

Но не говориш, само наблюдаваш.

Даже и не спориш. С присъствието си ме влудяваш.

И си тук до мен, когато се оправям.

Когато готвя или чистя,

дори когато от бюрото си часове наред не ставам.

Тук си, когато карам, когато се гримирам.

Тук си, когато изляза, дори когато се прибирам.

А вечер лягаш си до мен

и щом заспя дори в съня ми идваш да ме проверяваш.

Докато не настъпи следващият ден,

в който този омагьосан кръг (за пореден път) се повтаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...