30 нояб. 2024 г., 19:48

Ежедневие

374 0 0

Започвам деня си с теб,

обикалящ дебрите на моето съзнание.

След това се материализираш и сякаш си пред мен,

а под ръката ти едвам стърчи едно признание.

Но не говориш, само наблюдаваш.

Даже и не спориш. С присъствието си ме влудяваш.

И си тук до мен, когато се оправям.

Когато готвя или чистя,

дори когато от бюрото си часове наред не ставам.

Тук си, когато карам, когато се гримирам.

Тук си, когато изляза, дори когато се прибирам.

А вечер лягаш си до мен

и щом заспя дори в съня ми идваш да ме проверяваш.

Докато не настъпи следващият ден,

в който този омагьосан кръг (за пореден път) се повтаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...