30.11.2024 г., 19:48

Ежедневие

370 0 0

Започвам деня си с теб,

обикалящ дебрите на моето съзнание.

След това се материализираш и сякаш си пред мен,

а под ръката ти едвам стърчи едно признание.

Но не говориш, само наблюдаваш.

Даже и не спориш. С присъствието си ме влудяваш.

И си тук до мен, когато се оправям.

Когато готвя или чистя,

дори когато от бюрото си часове наред не ставам.

Тук си, когато карам, когато се гримирам.

Тук си, когато изляза, дори когато се прибирам.

А вечер лягаш си до мен

и щом заспя дори в съня ми идваш да ме проверяваш.

Докато не настъпи следващият ден,

в който този омагьосан кръг (за пореден път) се повтаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...