3 abr 2018, 1:20  

Ежедневие

833 0 0

 

Днес отново рано се пробудих!

Едничка мисъл пак ме връхлетя!

Нямам време пък сега!

Яденето да приготвя!

Тичам през глава!

 

На работа отивам!

Ах, сетих се сега!

 

Една задачка имам да изпълня вечерта!

Да не забравя малкото човече в детската градина!

Няма, днес нали не съм сама!

Ах, къде е ключа от колата?

 

Жалко пак не знам!

Е нищо де, не е за първи път!

Нямам време тичам по леда!

Ах, това е моята съдба!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...