4 abr 2018, 0:50

Ежедневие?! 

  Poesía » Otra
870 5 7

Вятърните мелници неустоимо ме зоват
Росинант е булдозер, но нищо не печеля
от сриване, никой път
Камъни на пясък меля;
На кого е притрябвал сух и хладен?!
Пирови победи от ужас бледи
С широки очи ме гледат; “Какво, бе?!”
Ами нищо; 
Сизиф къта мемоари скришно
А всички вицове са за Едип,
Който ни управлява сърдит
от присмиването над греховете му
Кара големия джип, невъзмутимо
по дупките на живота си… на живота ни
Всички сме там… а тия двамата герои 
като Авел и Кайн са 
в братоубийствен двубой
Боже, дай ми някакъв смисъл,
че все за нещо съм орисан
дето да не е плява в градината на времето…
овцете си дремеме; пастирът е вълк
Говорете ми още за дълг!!

Призовавам Ви...

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Зарадва ме коментара ти, Ива
  • Ти сред овцете не дремеш със сигурност, Burns! Питаш се и търсиш, не спираш. Човеци сме- хем сме прашинки, хем сме вселени.
  • Благодаря за посещението, Мариана, Светла, Силвия!
  • Много интересно, хареса ми.
  • !!!
  • Скъп коментар си ми оставил, Мисана! Оценявам високо!
  • Хамлетовско-библейски риторични въпроси и констатации. Оценявам това високо, защото се нуждаем от подобен анализ в противовес на захаросаните любовни сиропи, леещи се като порой в сайта. Поздравление, Бърнс!

    "овцете си дремеме; пастирът е вълк
    Говорете ми още за дълг!!"

    Най-лошото е, че си дремеме без да ни дреме!
Propuestas
: ??:??