Apr 4, 2018, 12:50 AM

Ежедневие?!

  Poetry » Other
1.4K 5 7

Вятърните мелници неустоимо ме зоват
Росинант е булдозер, но нищо не печеля
от сриване, никой път
Камъни на пясък меля;
На кого е притрябвал сух и хладен?!
Пирови победи от ужас бледи
С широки очи ме гледат; “Какво, бе?!”
Ами нищо; 
Сизиф къта мемоари скришно
А всички вицове са за Едип,
Който ни управлява сърдит
от присмиването над греховете му
Кара големия джип, невъзмутимо
по дупките на живота си… на живота ни
Всички сме там… а тия двамата герои 
като Авел и Кайн са 
в братоубийствен двубой
Боже, дай ми някакъв смисъл,
че все за нещо съм орисан
дето да не е плява в градината на времето…
овцете си дремеме; пастирът е вълк
Говорете ми още за дълг!!

Призовавам Ви...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зарадва ме коментара ти, Ива
  • Ти сред овцете не дремеш със сигурност, Burns! Питаш се и търсиш, не спираш. Човеци сме- хем сме прашинки, хем сме вселени.
  • Благодаря за посещението, Мариана, Светла, Силвия!
  • Много интересно, хареса ми.
  • !!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...