21 mar 2008, 23:07

Ek Petras 

  Poesía
878 1 9
Северните вихри дъха си разпиляха
в дланта изнемощяла на хладната скала,
името ми сиво в самотен камък вляха
и хвърлиха го горе - на стръмните била.

Запомни го небето, запомниха мъглите
един далечен поглед, загубил в своя ход.
Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
и аз все пак съм камък, без истини, без брод...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех...всяка твоя творба се помни дълго,остава в ума ми.Много ми харесва и това произведение и тези преди него,умееш да въздействаш и увличаш.

    Северните вихри дъха си разпиляха
    в дланта изнемощяла на хладната скала

    Дали има смисъл от борбата?Едва ли,но от нея произлизаме,към нея отиваме,и заради нея живеем.

    Борба ли? Няма смисъл - родиха ме скалите
    и аз все пак съм камък, без истини, без брод...
  • А понякога и камъкът оживява,поздрав!
  • Невероятен стих!Аплодисменти,Петя!
  • Здравей и поздравления, камъче!
  • Особено ако е дялан! Където и да го сложиш - ще пасне!
  • Замисли ме стихът ти...всъщност много е красив
    и казано и написано чудесно! с обич, мила Петя.

  • Поздрав!
  • АПЛОДИСМЕНТИ!
  • Интересен е Митра, ама и стихото ти е любопитно! Едно такова - лапидарно и готино! Изкефи ме! Поздрави, Каменно момиче!
    П.П. Абе има истина в камъка, пък и не само добър брод можеш да направиш с него - и прелестни мостове стават!
Propuestas
: ??:??